Италиански гребенест тритон

Amphibia → Urodela → Salamandridae → Triturus → Triturus carnifex

Pesicu-Can, Pescekan, Labrena, Grìgoa d'aegua, Sgrigua d'ègua

Италианският гребенест тритон е един от най-големите тритони, срещани в Европа.

Женските могат да достигнат дължина до 18 см, като мъжките обикновено са малко по-малки.

Тялото е издължено, поддържано от четири здрави крайника и завършва с дълга, странично сплескана опашка, снабдена с добре развита плувна перка – идеална адаптация за воден начин на живот.

Гърбът варира по цвят от кафяв до почти черен, като при женските и младите екземпляри се забелязва жълтеникава гръбначна ивица.

Коремът, особено забележителен през размножителния период, е ярко оранжев или жълт с големи тъмни петна, а гърлото е изпъстрено с типични тъмнозелени и бели петна.

През размножителния сезон мъжките развиват вълнообразен гръбен гребен, който продължава по опашката, чийто назъбен контур и ирисцентни, перлени отблясъци озаряват водоемите с неочаквани цветове и блясък.

Размножителният период се характеризира и с особен брачен ритуал: мъжкият извършва вълнообразни движения с опашката, за да привлече женската, което завършва с предлагане на сперматофор.

Triturus carnifex е ендемичен за Италия вид, широко разпространен на Апенинския полуостров, но се среща и в изолирани популации в части от Австрия, Словения, Хърватия, южна Швейцария и, рядко, Бавария.

В Лигурия се счита за рядък и локализиран: в провинция Савона понастоящем е известен само от два потвърдени обекта на Монте Бейгуа, където оцелява в малки водни местообитания, все още слабо засегнати от човешка дейност.

Предпочита постоянни или полупостоянни водни среди като торфища, езера, богати на водна растителност, и големи водопои, разположени в низините и подножията на хълмове.

Дълбочината на водата и наличието на потопени растения са от съществено значение за жизнения цикъл, осигурявайки укрития и места за снасяне на яйца.

Извън размножителния период обитава влажни гори и влажни поляни, понякога дори естествени кухини, където намира убежище и презимува.

Този тритон проявява силно изразена сезонност в поведението си.

По време на размножителния период, от април до юни, води предимно воден начин на живот: размножаването се осъществява в стоящи води, където мъжкият ухажва женската с ритмични движения на опашката, като отлага сперматофор, който женската поема с клоаката си.

Яйцата се снасят поединично, защитени сред листата на потопени растения: след около 20 дни се излюпват напълно оформени ларви, вече носещи характерните външни хриле на този стадий.

След размножителния период италианският гребенест тритон прекарва по-голямата част от живота си на сушата, като избягва зимния студ между декември и февруари в естествени кухини, под камъни, в разлагаща се дървесина, стари стени или пещери, напускайки убежището си само за лов през влажни или дъждовни нощи.

Върл хищник, храни се с водни безгръбначни – насекоми, ракообразни, прешленести червеи и мекотели – и при нужда не се отказва от малки гръбначни, включително млади тритони, дори от собствения си вид.

Диетата варира според местната наличност на плячка и възрастта на индивида, като включва ларви на водни насекоми, малки попови лъжички и понякога дори яйца на други земноводни.

Възрастните и ларвите са основно плячка на водни змии като обикновената водна змия ( Natrix helvetica ), шарената водна змия ( Natrix tessellata ) и маурската водна змия ( Natrix maura ), както и на водни птици – сиви чапли (Ardea cinerea), нощни чапли (Nycticorax nycticorax), щъркели (Ciconia ciconia) и корморани (Phalacrocorax carbo) – и хищни риби като щука (Esox lucius), сом (Silurus glanis), пъстърва (Salmo trutta) и други въведени сьомгови или шаранови риби.

Освен това младите стадии са уязвими и за хищни насекоми като водни скорпиони (Notonecta spp.), други тритони и зелени жаби ( Pelophylax kl. esculentus , Pelophylax kurtmuelleri и Pelophylax lessonae ).

Сред основните заплахи са унищожаването и промяната на водните местообитания, въвеждането на инвазивни хищни видове, замърсяването на водите и продължаващата фрагментация на подходящите екосистеми.

Геномът на италианския гребенест тритон е сред най-големите в животинското царство – почти пет пъти по-голям от човешкия – характеристика, която привлича научния интерес към еволюционните процеси при саламандрите.

Въпреки размера си и пасивните си защити, не са известни кожни секрети, токсични за хората, нито други токсини с клинично значение.

Изследванията върху биологията му и устойчивостта на реликтовите популации обаче са важен индикатор за състоянието на влажните зони в низините и хълмистите райони.