Ядлива жаба

Amphibia → Anura → Ranidae → Pelophylax kl. esculentus

Rana vërde, Gritta

Ядливата жаба ( Pelophylax kl. esculentus ) представлява уникален случай във фауната на Европа, тъй като е плодовит хибрид между езерната жаба ( Pelophylax lessonae ) и блатната жаба (Pelophylax ridibundus). Тя е със средни до големи размери и изключително променлива окраска: от ярко зелено до маслинено-кафяви тонове, често с ясно изразени тъмни петна по гърба.

Средните размери на възрастните са:

• Мъжки: 6–8 cm
• Женски: 7–9 cm

Половият диморфизъм се изразява в няколко отличителни черти:

• Наличие на тъмносиви гласови торбички при мъжките, особено видими през размножителния период
• Обикновено по-големи размери при женските
• Тъмни брачни възглавнички на палците на мъжките през размножителния период
• По-здрави предни крайници при мъжките

Поповите лъжички при излюпване са средно 7–8 mm и имат кафеникаво-зелена окраска с дребни златисти петна – адаптация, полезна за водния начин на живот в ранните етапи на развитие.

В Западна Лигурия Pelophylax kl. esculentus е най-често срещаният и широко разпространен вид зелена жаба. Редовно се среща от морското равнище до около 800 m надморска височина, като успешно колонизира почти всички подходящи водни местообитания – както в долините, така и в крайбрежните и субкрайбрежните райони. Постоянното ѝ присъствие е ключов фактор за биоразнообразието на местните влажни зони.

Този вид предпочита широка гама от водни местообитания и показва забележителна адаптивност. Най-често заеманите хабитати включват:

• Естествени или изкуствени езера и малки водоеми
• Напоителни канали и водохранилища
• Бавнотечащи потоци
• Крайбрежни влажни зони и блата
• Сезонни временни водоеми, фонтани в градски и крайградски райони, при наличие на водна растителност

Способността да използва както селски, така и крайградски територии прави Pelophylax kl. esculentus особено устойчив в сравнение с други земноводни.

Ядливата жаба ( Pelophylax kl. esculentus ) проявява както дневна, така и нощна активност, с ясно изразено предпочитание към периодите с повече слънчева светлина, необходима за терморегулация. Периодът на зимна неактивност обикновено продължава от ноември до март, но може да варира според надморската височина и местните климатични условия.

Размножителният цикъл протича от април до юли: мъжките издават силни и повтарящи се звуци, особено вечер и през нощта. Женските снасят от 1 000 до 4 000 яйца, събрани в желатинови маси, прикрепени към водна растителност, което осигурява защита и храна за поповите лъжички. Метаморфозата от попова лъжичка до възрастен завършва за около 3–4 месеца, като този период може да варира според температурата и наличието на храна.

Храната на ядливата жаба ( Pelophylax kl. esculentus ) е много разнообразна и отразява нейния опортюнистичен характер:

• Възрастни:
• Водни и сухоземни насекоми (бръмбари, водолюбиви бръмбари, хирономиди и др.)
• Ракообразни като сладководни скариди (Atyaephyra desmarestii)
• Мекотели (Planorbarius corneus и други)
• Дребни риби като гамбузия (Gambusia holbrooki)
• Понякога и други малки земноводни, включително попови лъжички на обикновена крастава жаба ( Bufo bufo ) и обикновен тритон ( Lissotriton vulgaris )
• Попови лъжички:
• Водорасли
• Растителни остатъци
• Водни микроорганизми

Това разнообразно хранене позволява на вида да се адаптира към различни екологични условия и намалява хранителната конкуренция с други симпатрични жаби.

Основните заплахи за Pelophylax kl. esculentus в Лигурия са многобройни и често причинени от човешка дейност:

• Промяна и унищожаване на влажни зони и водни местообитания поради отводняване, урбанизация или инвазивни хидротехнически дейности
• Замърсяване на водата от битови отпадъци и пестициди, използвани в селското стопанство
• Интродукция на чужди видове риби като слънчевка (Lepomis gibbosus) и шаран (Cyprinus carpio), които се хранят с яйца и попови лъжички
• Разпространение на нови заболявания при земноводните, като хитридиомикоза (причинена от Batrachochytrium dendrobatidis)
• Незаконен улов за храна или търговски цели
• Промяна на естествения воден режим поради водочерпене и канализация

Опазването на влажните екосистеми остава от решаващо значение за оцеляването на този вид.

Pelophylax kl. esculentus се отличава с няколко уникални характеристики сред европейските безопашати:

• Той е естествено възникнал, плодовит хибрид със сложна генетична система на възпроизводство („хибридогенетична“ система)
• Проявява забележителна способност да колонизира нови и нарушени местообитания
• Демонстрира по-голяма устойчивост към промени в околната среда в сравнение с други видове зелени жаби
• Исторически е използван от хората за храна (оттук и името „esculenta“)

В Западна Лигурия този вид се наблюдава постоянно с цел оценка на състоянието на популациите и въздействието на промените в околната среда. Неговото присъствие служи като биологичен индикатор за качеството и свързаността на водните местообитания. Опазването на ядливата жаба означава защита на тясно свързана мрежа от влажни зони – в полза на земноводните и цялото местно водно биоразнообразие.