Обикновена усойница

Reptilia → Squamata → Viperidae → Vipera → Vipera aspis

Vipera, Lipra, Üpega

Обикновената усойница ( Vipera aspis ), често страхувана и слабо позната, е най-представителният отровен змей в хълмистите и планински райони на Лигурия.

Това е здраво и компактно влечуго със здрава, набита фигура, къса и ясно изразена опашка, ясно триъгълна глава, добре отделена от шията, и леко повдигната муцуна — характеристики, които я отличават от подобни видове.

Половият диморфизъм се изразява основно в размера: възрастните женски достигат 65–75 cm, докато мъжките рядко надвишават 65 cm.

Гръбните люспи са силно килести; очите имат вертикална зеница, типична за усойниците.

Окраската е изключително променлива: основният цвят варира от сив до кафяв или червеникав, пресечен от зигзагообразна гръбна ивица или напречни ленти; срещат се и меланистични (напълно черни) индивиди. Коремът обикновено е тъмносив или почти черен, като върхът на опашката при младите често е жълтеникав или оранжев.

В западна Лигурия обикновената усойница е представена от подвида Vipera aspis aspis, типичен за алпийски и преалпийски среди, и се среща главно в хълмисти и планински райони, от 300 m до около 2 000 m надморска височина.

По-рядка е по крайбрежието и в силно урбанизирани зони, като разпространението ѝ е петнисто, с често изолирани популации.

В равнинните части присъствието ѝ е спорадично, подпомагано само от остатъчни местообитания, руини и слабо населени райони.

Предпочита скалисти местности, сухи пасища, краища на смесени гори и поляни, стари каменни зидове, храсталаци и преходни зони между различни типове растителност, които осигуряват укритие и изобилие от плячка.

Търпи силни температурни колебания и често използва южно изложени микроместообитания, особено в слънчевите часове на сутринта и вечерта.

Обикновената усойница е предимно дневна, но при летни горещини може да стане здрачна или нощна.

Проявява териториално поведение и се слива отлично с околната среда, което я прави трудно забележима.

Плашлива е и избягва контакт с хора, хапе само ако бъде заплашена или настъпена.

Активността ѝ е концентрирана от март до октомври, а през зимата изпада в хибернация в подземни убежища.

Размножаването е през пролетта, а видът е живораждащ: всяка женска ражда 4–8 напълно оформени малки между август и септември, които са веднага самостоятелни и вече притежават действаща отрова.

Храната на обикновената усойница варира с възрастта: малките се хранят главно с гущери, дребни гризачи и едри безгръбначни като правокрили или дъждовни червеи, докато възрастните ловуват предимно дребни бозайници, гущери и само понякога малки птици.

Усойницата регулира популациите на гризачи и допринася за баланса на селските и природни екосистеми.

Основните заплахи за вида в западна Лигурия са унищожаването на подходящи местообитания (бариери за разпространение, урбанизация, интензивно земеделие), пожари, системно избиване от хора, пътнотранспортни инциденти и изолация на популациите поради фрагментация на местообитанията.

Въпреки защитата по националното законодателство, социалният натиск продължава заради широко разпространения страх и дезинформация.

Отровата на обикновената усойница е сложна смес от ензими, белтъци и токсини с предимно хеморагично и некротично действие; опасността ѝ често се надценява: средната смъртоносна доза за здрав възрастен надвишава 50 mg, докато при ухапване се инжектират средно 10–20 mg.

В Лигурия смъртните случаи са изключително редки (<0,1%) и засягат главно уязвими лица (деца, възрастни, алергични или при многократни ухапвания).

Най-честите симптоми са силна болка, оток, локални промени и рядко тежки системни ефекти.

Лечението включва обездвижване на засегнатата област, клинично наблюдение и при необходимост болнично приложение на противоотрова.

Не се препоръчват турникети и опити за изсмукване на отровата.

Трябва да се подчертае екологичната роля на вида: като регулира популациите на гризачи, обикновената усойница е както ключов индикатор за биоразнообразие, така и важен фактор за екологичното равновесие.

Познанството и уважението към този вид са от съществено значение за съвместното съществуване и опазването на природната среда; действащите разпоредби забраняват убиването и улавянето му.