Обикновена жаба

Amphibia → Anura → Ranidae → Rana → Rana temporaria

Rana rusa, Rana de muntagna

Обикновената жаба ( Rana temporaria ) е един от най-представителните видове земноводни във високопланинските райони на западна Лигурия.

Разпознава се по своята здрава морфология и оцветяване, вариращо от червеникаво-кафяво до тъмнокафяво, понякога с медни оттенъци; по гърба се открояват неправилни по-тъмни петна, докато коремът е по-светъл и еднороден.

Характерна особеност е тъмната ивица, преминаваща през окото, която придава на жабата отличителен вид.

Размерите варират от 6 до 7,5 cm при мъжките и могат да надхвърлят 8 cm при най-големите женски, които обикновено са между 7–9 cm.

Половият диморфизъм става изразен по време на размножителния период: мъжките развиват тъмни брачни възглавнички на палците и имат по-силни предни крайници и по-светло гърло; женските обикновено са по-едри.

При раждането поповите лъжички са с дължина около 6–7 mm, изглеждат черни и се трансформират в малки метаморфозирали екземпляри за няколко месеца.

В западна Лигурия и по алпийската ос на Лигурските Алпи обикновената жаба е непрекъснато разпространена в планинските и предпланинските райони, главно между 800 и над 2 000 m надморска височина.

Най-големите популации се срещат в основните планински долини – включително долината Ароча, горната долина на Тано и долината Роя – в добре запазени природни среди.

Призната като реликтен и специализиран вид, нейното присъствие свидетелства за екологичното качество на алпийските и субалпийските екосистеми в провинция Савона.

Предпочита прохладни, влажни среди, характеризиращи се с относителна климатична стабилност: алпийски и субалпийски ливади, планински гори от широколистни или иглолистни дървета, торфища и високопланински влажни зони.

Жабата използва също малки потоци и планински ручеи, както и временни водоеми от топящ се сняг, които често са от съществено значение за размножаването.

Видът проявява забележителна способност да използва разнообразни микрохабитати, стига да има чиста вода през размножителния сезон.

Активността на обикновената жаба е предимно дневна и привечер, но при благоприятни условия може да продължи и през нощта.

Следва годишен цикъл, тясно свързан с алпийския климат: фазата на зимен покой може да продължи от октомври до април, особено на по-голяма надморска височина, когато индивидите търсят убежище дълбоко сред потопена растителност или в тиня на замръзнали водоеми.

Този вид се отличава с това, че е един от първите, които стават активни през пролетта, като размножаването често започва веднага след топенето на снега (март–май).

Женските снасят 1 000–4 000 яйца в големи желатинови маси, които плават в по-спокойните и слънчеви части на водата; метаморфозата обикновено завършва между юни и септември, като на по-висока надморска височина процесът е по-дълъг.

Възрастните имат доста разнообразна диета, състояща се главно от сухоземни насекоми, паяци, охлюви, дъждовни червеи и други дребни безгръбначни, които се ловят както на брега, така и близо до водата.

Поповите лъжички са предимно растителноядни и микрофаги, хранят се основно с водорасли, растителни остатъци и дребни водни безгръбначни.

Разнообразието в храната отразява сезонните промени и наличието на храна на различни надморски височини.

Основните заплахи за обикновената жаба в западна Лигурия са свързани с климатичните промени – които значително променят режима на снеговалежите и наличието на вода – и измененията във водния режим на високопланинските райони, често поради водовземане или туристическо управление.

Въвеждането на хищни риби в алпийските езера, разпространението на нововъзникващи гъбични заболявания, промяната на местата за размножаване и изолирането на популациите са допълнителни рискови фактори.

Антропогенните смущения, свързани с туризма в планинските райони, също могат да имат негативни ефекти, особено върху най-уязвимите размножителни местообитания.

Бъдещата защита на вида зависи от опазването на високопланинските влажни зони и поддържането на екологична свързаност между популациите.

Особено внимание трябва да се отдели на устойчивото управление на алпийските езера и регулирането на развлекателните дейности през най-чувствителните периоди на годината.

Обикновената жаба се отличава като един от видовете земноводни, които достигат най-голяма надморска височина в Алпите, и със своята изключителна способност да преживява дълги периоди на силен студ благодарение на специфични физиологични адаптации.

Може да се размножава във води, близки до точката на замръзване, веднага след топенето на снега, проявявайки абсолютна вярност към обичайните места за размножаване.

В западна Лигурия тя се наблюдава внимателно, за да се оценят ефектите от глобалното затопляне върху високопланинските популации, като по този начин представлява важен индикатор за здравето на планинските екосистеми.