Hyla meridionalis
Amphibia → Anura → Hylidae → Hyla → Hyla meridionalis
Granögia zeneize
Средиземноморската дървесна жаба ( Hyla meridionalis ) е дребен вид безопашат земноводен, лесно разпознаваем по елегантното си, равномерно яркозелено оцветяване, вариращо от светлозелено до изумрудени нюанси.
Една от основните отличителни черти спрямо италианската дървесна жаба ( Hyla intermedia ) е липсата на ясно изразена тъмна странична ивица по тялото.
Възрастните индивиди имат стройно тяло, дълги крайници и пръсти с лепкави дискове, които улесняват придвижването сред растителността.
Мъжките обикновено достигат дължина 3–3,5 cm, докато женските са малко по-големи – до 4 cm.
По време на размножителния период половият диморфизъм се проявява чрез големия, тъмен гласов мехур при мъжките и наличието на брачни възглавнички на палците, докато женските се разпознават по малко по-големия си размер и липсата на изразен гласов мехур.
Поповите лъжички са кафеникаво-зелени при излюпване, с дължина около 5–6 mm, и с времето развиват издължена форма, приспособена към воден начин на живот.
В Западна Лигурия средиземноморската дървесна жаба ( Hyla meridionalis ) се среща главно по крайбрежните и хълмистите зони – от морското равнище до около 700 m надморска височина.
Разпространението ѝ често е фрагментирано и локализирано в най-меките райони на Ривиера ди Поненте, където малки популации се задържат в определени крайбрежни долини.
Разширяването и числеността на популациите зависят от наличието на подходящи местообитания, които днес са сериозно застрашени от продължаващата урбанизация и преобразуване на земите.
Този вид предпочита влажни среди, характеризиращи се с наличие на:
Средиземноморската дървесна жаба ( Hyla meridionalis ) показва известна адаптивност и често се среща и в антропогенни територии, стига да има водоеми и подходяща растителност.
Преобладаващо здрачна и нощна, средиземноморската дървесна жаба ( Hyla meridionalis ) използва по-хладните часове на деня за своята активност.
Зимният ѝ период на латентност обикновено е по-кратък в сравнение с други местни земноводни, подпомогнат от меките климатични условия на крайбрежието.
Размножителният сезон продължава от март до юни, когато мъжките издават мелодични звуци, по-меки от тези на италианската дървесна жаба ( Hyla intermedia ), за да привлекат женските към местата за снасяне на яйца.
Размножаването се извършва в спокойни или бавнотечащи води, богати на подводна растителност, където женските снасят между 150 и 800 яйца на малки групи, прикрепени към растенията.
Метаморфозата завършва за около 2–3 месеца, в зависимост от температурата и наличието на храна.
Храната варира според стадия на развитие:
Тези хранителни навици спомагат за контрола на популациите на насекомите в местообитанията на жабата.
Основните заплахи за средиземноморската дървесна жаба ( Hyla meridionalis ) в Западна Лигурия са:
Фрагментацията на местообитанията затруднява придвижването на индивидите между размножителните места и застрашава оцеляването на изолираните популации.
Средиземноморската дървесна жаба ( Hyla meridionalis ) се отличава с по-голяма толерантност към частично антропогенни среди в сравнение с други видове земноводни, като използва дори резервоари, извори и временни изкуствени водоеми.
Гласът ѝ е сред най-мелодичните в европейската херпетофауна.
Тя се адаптира ефективно към климатичните условия на средиземноморския храсталак и дори успява да се размножава във води с умерена соленост.
В Западна Лигурия видът се наблюдава постоянно от научни институции и природозащитни организации, които следят състоянието му и риска от намаляване, като го разпознават като ключов индикатор за качеството на крайбрежните екосистеми и наличието на природни елементи дори в силно урбанизирани райони.
Опазването на вида изисква стриктна защита на останалите влажни зони и традиционни земеделски площи, които служат като екологични коридори между популациите.
