Кожеста морска костенурка

Reptilia → Testudines → Cryptodira → Dermochelyidae → Dermochelys coriacea

Tartüga de cöio

Кожестата костенурка е най-големият жив морски влечуг и се отличава със своята уникална морфология. Карапаксът, достигащ дължина от 2–2,5 м, няма типичните рогови щитове, а е изграден от малки кости, вградени в дебел слой кожеста кожа, обикновено тъмносиньо-черна, пресечена от ясно изразени светли надлъжни ивици.

Възрастните могат да достигнат изключителни тегла: между 300 и 900 кг, като има екземпляри, които надхвърлят 1 000 кг. Половият диморфизъм е най-видим по размера на тялото (женските обикновено са по-големи) и по опашката, която при мъжките е по-дълга и по-здрава. Друга отличителна черта е по-изразеното розово петно по главите на възрастните мъжки по време на размножителния сезон.

Малките, с дължина около 6–7 см, са черни с характерни бели точки по гръбните хребети.

Този вид се откроява със своя внушителен външен вид и забележителна способност да се адаптира към дълги океански миграции.

В Лигурско море кожестата костенурка се счита за случайно, но редовно срещано животно, като наблюденията най-често се регистрират от юни до ноември. В западна Лигурия този вид се среща главно в пелагичните води, много по-рядко близо до брега, а съобщенията са по-чести между Капо Меле и Вентимиля. Тук специфичната динамика на теченията благоприятства концентрацията на предпочитаната ѝ плячка, особено големи медузи. Всички наблюдавани индивиди в Лигурския басейн идват от Атлантическия океан, като навлизат през Гибралтарския проток.

Dermochelys coriacea предпочита дълбоки пелагични среди и често се придвижва към зони на сближаване на течения, където се натрупват големи количества медузи. В Лигурско море е най-активна в райони с висока плътност на желатинозни организми, докато присъствието ѝ близо до брега е само случайно, за разлика от други видове морски костенурки.

Изключително пелагичен вид, кожестата костенурка е способна на забележителни гмуркания, достигайки дълбочини до 1 000 м. Присъствието ѝ в западното Средиземноморие е основно между юни и ноември – период, през който следва големи маси мигриращи медузи.

Не гнезди в Средиземно море: индивидите, които се хранят в нашите води, идват от Атлантическия океан, използвайки Гибралтарския проток за миграциите си. Dermochelys coriacea е и един от малкото видове влечуги, способни да поддържат телесна температура по-висока от тази на околната среда, благодарение на сложни физиологични и поведенчески адаптации.

Този вид има силно специализирана диета, като се храни почти изключително с планктонни желатинозни организми. По-конкретно:

• Медузи, особено Rhizostoma pulmo и Pelagia noctiluca
• Сифонофори
• Салпи
• Други малки желатинозни организми

В западна Лигурия, където плътността на медузите може да стане много висока, кожестата костенурка играе основна роля като хищник за баланса на пелагичната екосистема.

В Лигурско море кожестата костенурка е силно застрашена от множество антропогенни фактори:

• Сблъсъци с бързо движещи се плавателни съдове
• Случайно поглъщане на пластмасови торбички, които се бъркат с медузи и често водят до смърт
• Заплитане в рибарски мрежи и плаващи съоръжения
• Масово замърсяване и деградация на морските местообитания

Тези заплахи, утежнени от продължаващите климатични промени, правят работата на мониторинговите мрежи и центровете за спасяване от съществено значение, особено в западна Лигурия.

Dermochelys coriacea е единственият съвременен вид от семейство Dermochelyidae и притежава уникални физиологични адаптации:

• Разполага със сложна съдова система, която позволява ефективно разсейване на топлината в тялото
• Може да поддържа вътрешна температура до 18 °C по-висока от тази на водата – почти уникална особеност сред влечугите
• Извършва трансоцеански миграции от хиляди километри благодарение на силно специализирана физиология и морфология
• В западна Лигурия координирана мониторингова мрежа, ръководена от Аквариума в Генуа, в сътрудничество с рибари, лодкари и спасителни центрове, работи за подпомагане на бедстващи костенурки и събиране на жизненоважни данни за опазването на вида.